Започваш нещо…
и не го довършваш?

Аз имам десетки такива.
Песни.
Идеи.
Проекти.
Цели периоди от живота.

Дълго време се самоизяждах за това.
Че не съм достатъчно дисциплиниран.
Че не ми стига постоянство.
Че нещо „не е наред“ с мен.
(Споделял съм вече за тиктакащия заек в корема ми.)

Но след много разговори и вглеждане в себе си,
започнах да виждам нещо друго:
винаги има една брънка по веригата —
една точка от кръга, която се чупи или липсва.
Когато съм сам – отлагам.
Когато съм с други хора – се събирам. Защо тази сериозност навън?

Едно от най-дълго недовършваните ми неща беше книгата ми „Песента на Хадар“.
Дълго време мислех, че не ми стигат дисциплина, време или подходящо място.
Както пише Робърт Шекли:
„В началото си мислех, че проблемът е в жена ми.
След третия развод разбрах, че не е.“ 🙂

Накрая, месец или два преди да сложа последното „КРАЙ“ в книгата,
разбрах коя е липсващата брънка в кръга на довършването.
Не е талант.
Не е дисциплина.
Не е и усилие.

Ритъм (поете, барабанисте, и…).


Затова реших да направя нещо малко.

„(Не)Довършеният Кръг“

30 дни.
Малка група — 10–12 души.
Всеки избира по едно нещо, което иска да довърши.
Без мотивационни речи, „перфектна система“ и дъра-бъра.
Без лицеви опори в 5 сутринта. (Освен ако някой не е фен, де.)

Само:
– малки стъпки
– и хора, които са в това заедно.
Ще има:
– една среща на седмица;
– ежедневен контакт в групата.

Има такса за включване в тази група!

Ако имаш нещо, което не искаш повече да стои недовършено —
пиши ми „кръг“,
Започваме на 13 април.

Споделете: