Невидено турне… или оСребряването на Казанлък и Бузлуджа

Когато имаш два концерта в една държава, това вече си е турне, казваше един приятел (басист от една а(в)стралийска банда)…

…и тъй като имахме специална покана от организаторите на OPEN BUZLUDZHA FEST да представим музиката от етно-рок мюзикъла „Да опазиш Сребра невяста“,

…и щяхме да свирим на главната сцена на феста в неделя, 21-ви август,

…където пък имаше да свирят още сума яки музиканти и групи, като Старозагорската държавна опера, Гром Падина и Алек Кирев.

Та по идея на Беатрис, пеещата актриса в Невидено, си казахме – бе по пътя към Buzzлуджа, що да не треснем и една свежа етно-вечеринка в Казанлък?

Колко му е – просто ще порепетираме пред приятели, нали?

Прочути последни думи, както казваше един приятел.

Още при въпроса „Що да не ви подгреем с нашия страничен проект?„, изречен небрежно от барабаниста ни, усетих резки етно-тръпки по гърба си.

Споменът за „тихия двор на бащината къща“ (и то Алиолувата къща в Казанлък), в който стоварихме зловещи киловати техника, още ме кара да чувствам неизлечимата вина на командир на спасителен взвод във Виетнам.

Направихме чек, позагряхме и нищо неподозиращите гости започнаха да идват.

Милите хорица, седнали в лежерния следобед на столчета в двора на възрожденската къща, бяха дошли за уж отворена репетиция на фолклорен ансамбъл.

Вместо това обаче в двора на двувековната възрожденска къща се разрази нещо между метъл-драма и етно-стендъп. Мощният звук от киловати бас и китари, и млатени като за последно барабани помете всичко тихо, съзерцателно и дебеляновско както в нас, така и в публиката и околните къщи.

За голямо учудване обаче публиката се израдва от сърце както на свежите пънкарии на подгряващата пънк-поетик-рок банда Rejected M., така и на нашите траш-кор ремиксове на благи народни песни като „Мари, Марийко“ и „Темна е могла“.

“Аз повече без озвучител и на репетиция няма да ходя“, обявих на ентусиазираната ни група, след което се изстреляхме в джаз бара в Казанлък, където ни посрещна нашата пълна противоположност – пианистът и вокал Николай Славов.

В червеникавите дебри на нощния HOPE Jazz Club разбрах как може да вземеш и най-дивото парче на Нирвана и да го превърнеш в нежен, джазиран напев, който да те накара да се размекнеш като сънлив гларус на прежурящо обедно слънце.

После разбира се стоях до среднощ в стаята да гледам запис от буквално „зверския“ ни лайв и да се заливам от смях, представяйки си физиономията на горкия Кори Тейлър от Slipknot, който слуша помитащия рев на Беатрис на откриващата ни песен.

(Не ѝ казвайте още, но след тази красива вечер с оркестъра смятаме да ѝ подарим микрофон с формата на брадва!).

А после… вече пътувахме по завоите към Бузлуджа.

Нахлухме във фестивалната зона, като че наистина бяхме поне Slipknot (най-малко на брой ги докарвахме). На входа ни се радваха и ни приветстваха, на поляната ни упътиха към сцената, а и О!звучителят се оказа позната физиономия. Отдъхнах си… но не за дълго.

Бузлуджа беше доста шарена тази година – имаше най-различни артистични сергии, щандове с храна и напитки, палатки, хора и дори музиканти.

Направихме загрявка, после се качихме за чек на сцената. През цялото време докато О!звучителят търсеше кой микрофон на кой канал е, ние свирехме. Отдалеч идваха различни хора, които радостно и наивно се опитваха да доближат сцената. Когато застанеха отпред обаче, у всички се пораждаше недоумение и се отдалечаваха.

После разбрах какво стържене се е изливало от колоните.

И тогава пристигнаха спасителите… ъъъ, т.е. озвучителите Ванката и Жоро.

Оказа се, че тези две свежи и доста спокойни момчета са новите тонинженери и, както впоследствие се оказа – наистина спасители на фестивалната вечер.

Само за половин час те подредиха ново озвучение по сцената и всички групи направиха нови проби.

За един лайф – два чека. Един ден си пожелавам да ми се случи обратното.

Този път обаче пред сцената беше пълно с ухилени лица. Хората прииждаха и никой не стоеше вече с ръце на ушите.

На самата сцена чувах кристален звук. Чувах дори себе си! Песните ни огласиха целия връх и вече нямах търпение да излезем за официалното участие.

Пред нас на поляната започнаха да нареждат инструментите си музикантите от Старозагорската опера.

Минути след чека на сцената се появи група Гром Падина и китари, цигулки и многогласия отекнаха на поляната и нагоре. Великолепната китка от чудни фолк песни от най-различни страни и езици сложи началото на концерта.

В следващия миг вече бяхме на сцената. В по-следващия пеехме, а ударният звук на „Друмило, моме“ и звънките вокали на Беатрис се лееха.