Що е „Коренуване“ е най-честият въпрос, който чувам винаги когато обявя етно-рок събитие – дали за самия спектакъл или за някоя от неговите истории – „Да опазиш Сребра Невяста“ или „Невѝдена река“.
„Коренуване“ е повече от етно-рок спектакъл, „Коренуване“ е история, „Коренуване“ е песни, „Коренуване“ е и пиеса от музика.
Най-точно казано, „Коренуване“ е спомняне на истории от нашето минало. Даже в началото го бях кръстил „Из корен истории“, защото това са истории идващи от корена. Те са свързани с много, много отдавнашни неща за българското, за самата България, из фолклора и митовете… Но и не само.
Не само това, защото всяка от историите е преживявана от съвременния човек и то тук и сега – в настоящето.
Как се роди историята „Коренуване“?
Най-лесно мога да обясня какво означава „Коренуване“, ако разкажа историята на неговото зараждане:
Мелодията на „Дай, Радо“ (пилотната песен от спектакъла) се роди още на едно от първите коренувания. Когато изляза на сцената, аз свиря и между песните разказвам историята. В такива моменти на импровизация историята, която се ражда чрез нея, сякаш се спомня. Тя идва от някъде…
Имаше един автор, който казваше, че „историята съществува в съзнанието ни, някъде много назад, и авторът само се пресяга, хваща я и я изважда на белия свят“.
Та, по същия начин се роди Коренуването:
Имах планиран концерт, но заради дублирани дати, се наложи да съкратя участието си само в рамките на един час. И за да мога да събера всички песни, докато свирех, започнах да разказвам една история за един загубен в Родопите приятел. Разказът ми беше съвсем импровизиран, раждаше се на момента, точно тук на сцената.
Отзивите на публиката бяха много ентусиазъм и нетърпеливия въпрос: „Ей, това беше много яко, кога ще го направиш пак?„. Защото този час, в който бях на сцената, изтече неусетно за всички. И аз си казах: „Това беше много интересен формат!“. Беше много интересно как се получи, защото аз просто свирех и разказвах, без да имам сценарий, без да знам какво следва, къде съм… И на следващото Коренуване си спомням как не усетих кога е минал концертът-спектакъл. Просто бях потънал някъде…
Та, Коренуването е сякаш аз наистина коренувам – бъркам в корените и вадя някакви спомени, някакви истории, които са мои, но може би не са съвсем мои, а просто ги предавам… И те създават този свят, който постепенно се образува на живо, на сцената, по време на постановката.
Този свят, който е за едни много, много отминали времена в България и за една много, много настояща България. Така се роди и „Невѝдена река“, така се родиха и другите истории от „Коренуване“ като „Да опазиш Сребра Невяста“. Постепенно започнах да каня и различни хора да свирим заедно, така се роди група „Невѝдено“, така се родиха и много музика и истории, които споделям с феновете в кратки клипчета в YouTube и в големи спектакли на живо, най-големият от които предстои тази есен – на 08.10.22 в Античния театър в Пловдив с група „Невѝдено“ ще поставим „Да опазиш Сребра Невяста„, където се надявам да се видим.
П.С.: Не пропускайте да изгледате клипа в настоящата статия до край, за да чуете песента „Дай, Радо“ – песента, която е едно цяло с „Коренуване“.
