Светът е буря в чаша от чай,
в която някой бог пръст е поставил,
и миг преди да изсъхне, разбрал е, че май,
отпил е от грешната, и я оставил,
А с нея и нас по Вселените пратил,
да се скитаме там по далечна стена хималайска,
в тази толкова мъничка чаша,
и да топлим надежда, щом стигнем ръба –
ще е победата наша.
Светът е огън във капка роса
по изпусната коледна топка.
Всичко в нея е истинско,
спира дъха.
А навън само хаосът спи на кравай,
като сутрешна шрьодингер котка.
Музиката ей тук – https://www.patreon.com/posts/45915933
От хрумването на първото изречение в 9.03 ч., до записа на текста и музиката, завършен в 11.43 ч. – това парче стих с инструментал, музикална поезия или поезика, се роди за няколко часа.
Един от примерите как с подходящите средства вдъхновението може да се сбъдва всеки ден.
Може да го четете, докато слушате музиката на линка горе.
Да ви е поетичен ден.
