„Да опазиш Сребра невяста“
Етно-рок мюзикълът
Рокът и фолклорът излизат в едно епично надсвирване за ръката на булката Сребра.
Тежки китари и бойни барабани срещу напевни гъдулки, кавали и гайди.
Дали зловещият младоженец ще успее да открадне булката?
Дали Разказвача ще я опази?
„Да опазиш Сребра невяста“ ни среща с героя-разказвач Благун: музикант и артист, който участва на различни събития със своя репертоар от песни, най-вече рок и алтернативна музика, а и някои фолклорни парчета.
На едно надсвирване, или по-точно една „поетично-фолклорна вечеринка с конкурсно начало“, той е харесан и поканен за главен музикант на… родопска сватба.
Поканата е отправена от Пейо Хвърчилеца, един от сватовете, вербуван от бащата на булката да открие и доведе „най-големите музиканти“ на празненството. Впоследствие се оказва, че всъщност сватбарите искат да си осигурят „държелив“ свирач, който да използват при пазенето на булката, или както самият Пейо обяснява:
Пазенето и вземането на момата било най-тежката и най-важната част от сватбата. Това на практика си било чисто крадене на булка, затуй вече ѝ викали „взета невяста“, демек била бита карта вече. Младоженецът, понеже бил кекав от любов, вземал добри приятели и роднини, и много свирачи да му помагат да извади момата от дома ѝ, та да я отведат. Същото се случвало и от страната на невястата, само че там целта била да не я дават без бой или поне не без голям откуп. Понякога, когато тейкото, бащата на момата, не харесвал бъдещия зет, и бой, и дар, че и ракия, и пара трудно помагали.
Имало един начин само.
В тоя край всички толкова обичали музиката, че само тя топяла сърцата им.
Затова на това вземане/вардене на булката, всяка от страните гледала да доведе ербап свирачи. Ако тези на младоженеца надсвирели музикантите на булката – тя отваряла вратата и отивала на „по-доброто хоро“. Ако се случело обратното, оставала вътре, докато младоженецът не сторел нещо. Това „надвиване-надсвирване“ можело да продължи часове, докато булката не отстъпела.
В този момент Благун осъзнава, че тези добри хорица си правят сметката той да свири цял ден и цяла нощ…
Празненството започва и след дълъг и напоителен купон в очакване на младоженеца, дето да дойде от селото, изведнъж всички чуват друг оркестър да се задава от другата страна на двора, откъм гората. Песните им са различни, по-тежки и мрачни, и карат бъдещата булка много да се притесни. Оказват се непознати, които никой от селото не е виждал.
Или както самият Благун разказва:
…Попяхме доста песни, и със здрачаването дворът се поизпразни от сватове. Когато удрям финалния акорд обаче, осъзнавам две неща.
Първото е тишината. Далечната музика, тътенът и глъчката на „атакуващия“ оркестър на младоженеца ги няма, откъм селото не се чува нищо.
Второто е, че Сребра се е залепила за края на оградата, близо до портата, и сякаш се опитва да надзърне отвъд. Тяхната къща е накрая на селото, в най-високата му част. След нея е само гората.
Изведнъж, точно оттам, някъде от високото, се чува тътен. Барабани, после гайда ли, кавал ли… после се носят и гъдулки, китари дори… Докато не затрещя цялата сила на оркестъра.
А после, през оградата, през стените и дори в главите ни, се промъкна онзи глас, който чувам и до днес.
Разказана от Моро, и изиграна и изсвирена от оркестрална трупа Невидено, историята включва множество авторски и традиционни български народни песни, допълнени от автентични костюми и декори.
Премиерата на вълшебния мюзикъл за Сребра се състоя на 8 октомври 2022 г. в Античен театър, Пловдив. Снимки от премиерата може да видите тук.